ЗА СТРАДАНИЕТО и ВЪЗКРЕСЕНИЕТО в ДУШИТЕ НИ
Един прочит от духовно-философска и психологична гледна точка отвъд суетнята за яйцата, агнешкото и козунаците, които са част от празника, но без духовната перспектива той губи своя сакрален смисъл.
Персийският поет Руми пише:"Страданието е съкровище, което съдържа божията милост и благословия."
Човекът на 21 век, свикнал на бързи решения чрез бързи технологии, би възкликнал:"Да, бе, да! Страданието е загуба на време.Искам тука, сега и веднага облекчение!"
А какво би станало с егото ни, ако погледнем празника като време за изпразване от делника, а не запълване с храна, планове за шумно прекарване или за работата през следващата работна седмица? Какво би станало с егото ни, ако погледнем страданието от болест или проблем като шанс за почивка, захранване или възобновяване? Какво би станало с егото ни, ако погледнем на раздялата като шанс за свързване със себе си без онзи друг и чрез това като свързване с останалите значими аспекти от живота?
По какво си приличат хората, които минават през конкретното страдание във всеки от трите казуса?
По неблагодарността, която е неспособност да видиш живота си с благодарни очи и сърце.
"Но аз казвам често "Благодаря!". или "Ама аз съм благодарен!"
Би възкликнал някой, неосъзнавайки, че благодарността не е дума или мисъл. Благодарността е състояние на сърцето и на погледа, с който гледаме на света.
Да, неблагодарността е довела до това страдание и пак неблагодарността го увеличава и натрупва.
Всички световни религии поставят страданието на върха на своя дневен ред и наративи, защото то е неизбежен факт в човешкия живот и отказът да видиш и признаеш нещата в себе си и извън себе си такива, каквито са, водят до нарушаване на духовните закони. Един от тях е да гледаш с благодарно сърце и очи на това, което Бог ти е дал в този момент от живота ти, включително и проблем, сблъсък с неприятности, конфликти, болести и т.н. Отричането на болката такава, каквато е, води до още страдание. И онзи, който отрича болката и причините за нея в живота си, е неспособен да има очи и сърце за болката на другите.
Всички основни духовни традиции - християнство, конфуцианството, лудизъм, хиндуизъм, ислям и т.н. - говорят за емпатията, чрез която да свържеш своето страдание с това на другите света, да погледнеш себе си като част от една световна мрежа от сърца, които обичат и страдат и да осмислиш собствените си действия, причиняващи ти болка и болка на другите, за да можеш да се свържеш и да присъстваш до и да съпътстваш някого в неговата болка.
Благодарността е изворът на мира в сърцето. Неблагодарността на страданието.
Философът Емануел Кант казва, че неблагодарността е отказ да признаем доброто и като резултат се наблюдава нараняване на човешкия дух. Неблагодарността е извор на злото в човека, твърди той.
Основният принцип на реципрочността - даване и вземане - вроден във всяко човешко същество, се нарушава, когато не оценяваме онова, което идва в нашия живот.
И това е неспособността ни да сме благодарни за полученото. Реципрочността се нарушава, ако получавйки нещо от човек или от живота, реагираме с отричане, пренебрежение, ревност, горделивост, озлобление.
Неблагодарност е да се сърдим, че нещо продължава твърде бавно и решението не се вижда в близък срок.
Неблагодарност е, ако животът ни спира и ни пречи на осъществяване на нещо, което сме си наумили и ние мислим, че Бог, че ни е изоставил.
Неблагодарност е, ако приемаме всичко, с което Бог ни е благословил, за даденост - хората около нас, покривът над главата ни, работата, която имаме.
Неблагодарност е да се сравняваме с другите и да им завиждаме като гледаме на живота си с очите на недостига, а не на достатъчността.
Неблагодарност е, ако сме недоверчиви и сме подозрителни към мотивите на онзи, който в този момент ни се е притекъл на помощ, дал ни е време, средства и енергия.
Неблагодарност е да бързаме да върнем с действие онова, което някой ни е дал, в резултат на ниска себеоценка, че не искаме да дължим на другия нещо.
А всъщност, ние не дължим обратно действие, а му дължим едно искрено и от сърцето благодаря, че е бил в силна позиция и ни е облекчил живота, когато сме били в период на дълги тъмни нощи на душата.
"Ама той за благодарност ли го прави?"
Ще каже неосъзнатото ни Аз.
Човек прави нещо, защото може и Бог го е изпратил в този момент на пътя ни като негов посланик, чрез който той ни помага.
И благодарността от сърце е нашият начин да нахраним душата на онзи, който ни е дал и чрез него да благодарим и на Бог, че е бил до нас.
И това е нашето даване към него.
И така дългът е изплатен с благодарността.
Страданието просто е посланието на Бог да се върнем на пътя, от който сме се отклонили и да осъзнаем неблагодарността, която изпитваме към чудото на вечно умиращия и възобновяващ се живот, чиито символ е месец април с християнското Възкресение.
Кремена
Споделeте статията с приятели и така може да помогнете на други хора да намерят отговор на своите въпроси!
Още за промяна на гледната точка и действията, които могат да донесат мир в живота ни, може да прочетете в книгата ми "Духовността като шанс Изкуството да превръщаш кризите в пробиви"