ЗАЩО ПОНЯКОГА МОЛИТВИТЕ НИ НЕ РАБОТЯТ?
Често, когато имаме проблеми, ние сме свикнали да започваме с молба: „Моля те, Господи, помогни ми!”. В такава молитва ние заставаме в позиция на дете, което е готово само да получава, но нищо да не дава и така нарушаваме баланса за даване и вземане. Когато в молитвата първо се съдържа изповед и благодарност, ние признаваме проблема. Вадейки го навън с изповед, ние се свързваме със слабостите си. Т.е. казваме „да” на нещата такива, каквито са. И влизаме в смирение, което на биохимично ниво води до спад на адреналина и кортизола, което от своя страна води до отпускане на мускулите ни. Благодарността, от своя страна, повишава серотонина. Чрез благодарността ние вече се фокусираме към онова, което е налично или работещо в живота ни. Често, когато имаме проблем, ние виждаме само негативното и неработещото. Ако не минем през изповедта и благодарността, ние не даваме нищо – самото споделяне на емоция и слабост е даване на света и другите. Нелучайно хората, които не споделят емоциите си, не могат пълноценно да получат, защото първо не са дали.
Кой е този, който е длъжен да гадае какво ни е? Само майката, когато детето е в доАзовата фаза, т.е. преди да проходи и проговори. С прохождането и проговарянето се изгражда Азът, който е способен да носи отговорност за чувствата и действията си.
Друг елемент на молитвата е възхвалата, т.е. признанието, че някой или нещо е по-силно от нас. И чак последният елемент би следвало да бъде молбата. Когато една молитва съдържа тези елементи, ние психологически извървяваме целия път на смирението и подготвяме тялото и ума да види решението, което пресича пътя ни. С една подобна молитва ние влизаме в състояние на „Готов съм да получа”. Пътят е разчистен и тогава идва решението. Отворени са сетивата ни и можем да видим знаците, изпречили се на пътя ни. Дори една реклама с текста си може да ни подскаже решение, но само ако умът е спокоен и сме излезли от тунелното мислене. Тогава човек е склонен да каже: „Господ ми помогна”.
Една подобна молитва е:
Господи, ти всякога се благ.
И никога не си ме оставял.
Моля те сега да ми помогнеш.
И на теб оставям слабостта си.
Из „Духовността като шанс Изкуството да превръщаш кризите в пробиви”
Можете да ПОРЪЧАТЕ книгата С ПОСВЕЩЕНИЕ ОТ МЕН като кликнете
Споделeте статията с приятели и така може да помогнете на други хора да намерят отговор на своите въпроси!