23 ноември – ден на психотерапията. Какво НЕ Е и какво Е психотерапията?
Тази статия е едно кратко обобщение на моя вече 15-годишен опит като психотелесен психотерапевт.
Без претенцията за изчерпателност.
Психотерапията:
Не е едностранен процес. Има двама активни хора. Психотерапевтът и клиентът. Психотерапевтът е активен посредник между съзнателното и несъзнателното АЗ на клиента. Клиентът е активен приемник. За да може да се постигне осъзнатост какво му говори симптомът или проблемът. Какви „заметени от него теми в несъзнаваното” си пробиват път чрез това, което го е довело в кабинета на психотерапевта.
Не е задължителна. Тя е само един от пътищата, които водят към здравето и щастието. Но бивайки доброволно поет път, не изключва задължението на човека пред себе си да изследва и пробва онова, което психотерапевтът му предлага.
Не се завършва в определеното за сесия време. Тя продължава именно в опитите да се изпробват новите идеи и поведения и да се преживее дискомфорта от новото в реалния живот и личните взаимоотношения. До следващата среща.
Не е „дундуркане” или „детска забавачница”. И ако психотерапевтът усети, че клиентът има именно такава нужда, макар и несъзнателна, и продължава да държи тази нужда да му се задоволи, то психотерапевтът е длъжен да бъде честен и да упражни правото си да откаже да работи с конкретния човек, като му обясни, че психотерапията е процес на съзряване и изисква готовност и решение за раздяла с „незрели” модели на поведение.
Не е механично прилагане на терапевтични техники, а творчески процес, в който решаващо значение имат човешките, а не толкова професионалните качества, на психотерапевта.
Психотерапията Е:
Честност: На психотерапевта към клиента. А именно, когато психотерапевтът е честен за усещенията си относно клиента, то той като човек, потърсил помощ, се учи на автентичност и сприятеляване с истината.
Връщане към реалността: С осъзнаването къде и кога в живота си човек „пресолява манджата”; къде и кога се е е самоизоставил; къде и кога проектира собствените си демони и ангели извън себе си.
Връщане към детското умение да се смееш. Над себе си и света. И осъзнаване къде и кога е загубено това умение; къде и кога сериозността е приета "насериозно"; къде и кога човек прави от мухата слон.
Връщане на способността да виждаш красотата. В себе си и в света.
Сглобяване на пъзела "Кой съм аз? Кои са другите?"
Накратко:
Психотерапията е лекуване с истина, хумор, и красота.
А добрият психотерапевт не забравя, че е човек, а не институция, и помни, че мисията му е да помогне на човека отсреща да стане онова, което Животът го е замислил да бъде. На онзи, който наистина е решил да извърви този път. Не казвам, готов да върви, защото едно е да мислим, че сме готови за нещо, друго е да решим да го вървим, трето да го извървим. Първото е предположение, второто е поета отговорност, третото е Животът.
На дело.
Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт
Ако статията ти е харесала, сподели я с приятели в социалните мрежи като използваш бутоните по-долу.
АКО ИСКАШ ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ,
ТО 7-модулният системно-свързан онлайн курс,
който сглобява пъзела от отговорите на основополагащите за всеки човек въпроси
„Кой съм аз, кой си ти?”, Е ЗА ТЕБ.
ПОРЪЧАЙ “ПСИХОЛОГИЧЕСКИ НАВИГАТОР” ТУК
За да поръчаш, кликни върху името на курса.