ДРУГИТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО ОТКРИВАТ ГЕРОЯ В НАС
Kак беше заснет социалният експеримент на DEVIN Изворна – разказва Кремена Станилова
„Как минава денят ти? Пълен със задачи? Напрегнат? В наши дни стресът и напрежението ни карат да се чувстваме на ръба на силите си. Резултатът на това е, че губим вътрешната си увереност и баланс.”
С тези думи, които рязко ни връщат в реалността, започва видео с автор DEVIN Изворна, което се роди по време на социално проучване-експеримент. Експериментът, който осъществихме съвместно, се проведе на 27 и 28 юни 2020 г. в София. Каква беше целта? Да проследим как нашият аз-образ се повлиява от ежедневния стрес, в който живеем. А моята задача беше да постигнем максимална автентичност на споделеното от участниците.
Автентичен размисъл за себе си и другите
За целите на нашия експеримент работихме с двадесет двойки близки хора. По време на интервютата, които проведох с тях, поисках да опишат близкия си човек, който от своя страна трябваше да анализира собствената си личност. По своя замисъл и изпълнение експериментът беше изцяло автентичен, нережисиран и неподправен. До самия му край (заснемане на триминутното видео) участниците не бяха наясно с целите му. Единственото, с което бяха запознати всички, бе, че проучваме влиянието на модерния начин на живот върху нас и ролята на хидратацията за справяне с последиците от стреса.
Спонтанно за малките жестове, стреса и геройството
След като избрахме десет от най-въздействащите истории, поканихме и хората, определени за герои, като им казахме, че ще участват в проучване върху хидратацията и стреса в ежедневието. Първия ден записахме интервютата на хората, които разказваха за своите герои. А втория заснехме самите герои. През двата дни проведох типичното психологическо интервю с всичките двадесет души. На нито един етап интервюто и въпросите не бяха предварително режисирани, а изникваха спонтанно в динамиката на разговора. Като психотерапевт бях изненадана и впечатлена колко дълбоко и всеобхватно тези хора оценяват малките човешки жестове на другите около тях; как не осъзнават значимостта и влиянието, което имат техните действия в живота на другите и как един малък човешки жест или пример може да се окаже значим за нечия човешка съдба. Притиснати от ежедневните задачи или от криворазбрано възпитание, се оказва, че определяме като геройски само огромни и чутовни дела.
Ниска самооценка и себеотрицание
От интервютата през втория ден с хората, които бяха определени от близките си като герои, стана ясно, че българинът е свръхсамокритичен, омаловажаващ постиженията си, отдаден на семейството и задълженията си, често забравящ да се грижи за нуждите на тялото и душата си, включително и да се хидратира чрез редовно пиене на вода. Участниците трябваше също да избират значки, които ги характеризират в ежедневието. На значките имаше следните надписи – напрегнат, натоварен, обикновен, герой. Интересно е, че само един от участниците определи себе си като герой. Във всички интервюта се прокарваше недостатъчната себеоценка чрез лайтмотива „Дали съм достатъчно добър или добра?”
Вълнуващо разкритие
Представете си след такива скромни самопризнания за себе си как ви подават таблет с видеозаписи с ваши близки, които говорят колко сте ценни и какви герои сте в техните очи. Трудно може да се опише вълнението на хората, сълзите в очите им и после радостта при реалната среща с техните близки, които чакаха скрити зад една стена. Имаше моменти, в които целият снимачен екип бършеше сълзите си, трогнат от онова, което преживяваха хората, и от посланията, които се изпращаха, защото те са общочовешки и всеки може да припознае себе си или свой близък в чутото и видяното.
Колко много герои
Герой е приятелят, който винаги е готов да се притече на помощ.
Герой е братовчедът, който е дал подкрепа, когато си бил неуверен в собствените си сили, за да направиш важен избор.
Герой е бабата, която цял живот е втора майка за своя внук.
Герой е сестрата, която с нокти и зъби преодоляла онкологично заболяване и е доказала какво е воля за живот.
Герой е съпругата, която е родила прекрасно дете на съпруга си.
Герой е бабата, която е отгледала внучката си и е неин пример за млад и смел дух. Жената на 80 години продължава да танцува и кара ски. Жената, която помни от детството си бомбардировките над София по време на Втората световна война, спасява живота на внучката си, жертвайки своя при опасен инцидент.
Герой е едно цяло семейство, което успява да остане сплотено във времена, когато хората прекъсват връзките си.
Герой е жената, която спасява улични животни.
Герой е бащата, който след развода с майката остава всеки ден плътно до сина си с мъжка подкрепа и пример, макар да не живеят заедно.
Герой е бащата, който отделя време, като спортува редовно с дъщеря си и ходи на походи с нея.
Герой е сценичният работник, който е човешка подкрепа на актьорите преди и след представлението.
Герой е предприемачът, който е създал център за развитие на младежи в икономически западнал регион.
И т.н.
Уроците
За мен и целия екип на социалния експеримент остана удовлетворението от тези два дни, когато под знака на DEVIN Изворна направихме щастливи двадесет души. Накарахме ги да се замислят върху важни въпроси като „Кой съм аз в действителност?”, „Кой е моят герой”, „Как почивам?”, „Как се грижа за себе си?”, „Пия ли достатъчно вода?”, „Осъзнавам ли, че хидратацията е ключова за извеждане на токсините от ежедневния стрес?”.
Накрая питам: Кой е твоят герой? А знаеш ли ти в какво си герой?
Кремена Станилова
Психотерапевт, водеща на социалния експеримент на DEVIN Изворна
ФилМ “мИСИЯ “гЕРОЯТ В НАС”
МЕЙКИНГ “ЗАД СЦЕНАТА”