Новинка

новинка

Online Life Academy (OLA), или Онлайн Академия на Живота, e основана през юли, 2016 г. от психотерапевта Кремена Станилова, с желанието и амбицията този сайт да произвежда висококачествена, проверена, лесно достъпна и разбираема информация за основните житейски умения, които рядко са преподавани в училище.

Прочети още



Мъдринка

'Онова, което лежи зад нас, и онова, което лежи пред нас, е малка част от онова, което е вътре в нас.' Емерсон


„Животът ще е добър, когато да си жив означава повече за теб от сигурността; любовта - повече от материалните придобивки; твоята свобода - повече от партийната линия или общественото мнение; когато мисленето ти е в хармония с твоите чувства; когато възпитателите на децата ти са по-добре платени от политиците; когато имаш по-голямо уважение към любовта отколкото към брачното свидетелство.” - В. Райх

imagetwokk

Често задавани въпроси

imagetwokk

 

Психотерапията като форма на хигиена на душата.
Въпроси и отговори за психотерапията

Кой е психотерапевт?
Психотерапията е изключително отговорна и изискваща от терапевта дейност. Психотерапевтът не е просто някой си, решил да прави психотерапия. Зад визитната картичка на психотерапевта стоят много години обучение, труд върху собствения си характер и осъзнаване!
Дали психиатърът е психотерапевт? Дали неврологът е психотерапевт? Дали психологът е психотерапевт?
Не, никой от тях не е психотерапевт!
Психиатърът е дипломиран лекар, със специализация по психиатрия. Психиатрията е клон на медицината, който се занимава с психопатологията, или психичните болести като медицински проблем и третирани като такива - с лекарства. Този подход е много подходящ за тежки психични заболявания като напр. шизофренията.
Психологът е човек, който е завършил психология и е специалист в психодиагностиката и той би могъл да консултира нуждаещите се по различни житейски въпроси.
Психотерапевтът произхожда от някое от горните три направления. Но, както казах, ако човек е просто психолог или психиатър или невролог – той не е психотерапевт. Може психологът и психиатърът да бъдат и психотерапевти, но не и ако не са минали подходящото обучение и съответния брой часове работа под супервизия, затова пациентите би следвало да се интересуват какъв е човекът, при който отиват. За да стане той психотерапевт, е нужно сериозно, тежко, скъпо, продължително, изискващо много мотивация и решителност обучение! В хода на това обучение терапевтът, в зависимост от психотерапевтичната школа, усвоява повече или по-малко технически прийоми, претърпява личностови промени – така, че да може действително да бъде от полза на клиентите си.

Кое прави един психотерапевт добър?
Американските филми представят един дистанциран психотерапевт, обикновено психоаналитик от Фройдистки тип - студен и неемоционален, пасивно слушащ клиентите си. Всъщност, обаче, съществуват и друг тип психотерапевти от Роджърсов тип - по името на американския психотерапевт Карл Роджърс - родоначалника на идеята за терапевта със сърце и емоции, това е терапевт изпълнен с емпатия. Защото не е достатъчно да си добър техничар, въоръжен с много познания! Ако си загубиш сърцето и помислиш себе си за повече от онзи, който е дошъл при теб с проблема си, и заемеш позата „Аз терапевта, сиреч Аз Великия” и „Ти пациента, сиреч Обърканото Същество”, то едва ли ще можеш да се докоснеш до проблема, който утре може да бъде и твой. Както беше казано: пътят до ставането терапевт е труден и скъпо струващ, не само като финансови разходи, дълги 4 - 6 години обучение, но и по задължителните съвременни европейски изисквания, за да се терапевтират хора се налага да се измине дълъг път на личен анализ и психотерапия, да се претърпят дълбоки личностови промени, да се “извадят собствените скелети от гардероба”, за да може човекът, който се заявява като терапевт, да е наясно със собствената динамика на характера, да знае всеки един момент, къде са неговите чувства и емоции и къде са тези на човека отсреща, както и да може всеки момент „да удържи” трудните изживявания на своя клиент. Ако терапевтът е свършил добре работата си по личната си проблематика, той проявява емпатия, което ще рече той вибрира с проблемите и емоциите на клиента си, но знае, че това са емоциите на клиента, не се идентифицира с тях. Емпатията е като шапка: терапевтът може да си я сложи, но и да я свали от себе си, докато пълната идентификация е като втора кожа.
Добрият терапевт осъзнава собствените си ограничения и има смелостта да си признае, когато има усещане, че не може да се справи с даден проблем и да препрати клиента на друг. Аз бих се доверила повече на човек, който каже директно, че не може да работи с даден проблем, отколкото да казва, че може и после да се преструва на някой, който не е. А вие?
Ето защо, ВЯРНО Е ТВЪРДЕНИЕТО: НЯМА ПСИХОТЕРАПИЯ, А ИМА ПСИХОТЕРАПЕВТ, т.е. ЧОВЕКЪТ, който терапевтира Е ВАЖЕН!
Защото честната терапевтична връзка е “Аз човекът с повече познания, но с моите ограничения и Ти, човекът, който има ресурс да се справи с проблема си.”
Работата на терапевта не е да спасява своите клиенти, а да им помогне да се изправят лице в лице с определена реалност. Самата реалност дава сила и заземеност, както и възможността клиентът да спаси сам себе си.

Психотерапията служи само за лечение?
Една от заблудите, с чисто "български" привкус. Поради това убеждение, сме много изненадани, когато разберем, че на Запад, почти всеки има свой психотерапевт. Понеже смятаме, че на психотерапия се ходи "от зор", автоматично заключаваме, че западняците масово са болни, или най-малкото - неспособни да се справят с живота.
Погрешно заключение. Психотерапията несъмнено служи за лечение, при наличие на разстройство, изискващо терапия. Това обаче, далеч не е единствената й функция и принизяването й до "хапче", към което прибягваме в спешен случай, ни лишава от разнообразните ползи, които можем да извлечем от нея. Чрез психотерапията можем директно да влияем върху ежедневието си и да променяме нещата, които се случват там. Това включва семейството, работата, любовта, общуването, социалния ни образ, черти на характера, емоции, навици. Посредством психотерапията, ние моделираме живота си и го правим по-добър.
Психотерапията е незаменим инструмент за изследване на нашата собствена душевност - метод за самопознание и усъвършенстване. Естествено, различните методи на психотерапия постигат това по различен начин и в различна степен обхващат цялостта и многообразието на човешката психика.
Психотерапията е начинът и да предотвратим появата на психопатология, т.е. тя има превантивна функция. Именно хигиената на душата е причината, хората в развитите общества масово да ползват услугите на психотерапевт. Когато дребните, ежедневни проблеми бъдат навреме преодолявани, те не се натрупват в психиката и не създават предпоставки за по-сериозни психични разстройства.

Психотерапията е говорене?
Не винаги. Както споменахме по-горе, психотерапията е метод за повлияване на психиката с терапевтична цел. Инструментите за това повлияване могат да бъдат вербални (разговорни), но често те са от съвсем различно естество. Вербалните методи, по стечение на обстоятелствата, са по-известни.
Всъщност, терапията чрез говорене е най-ниско ефективният вариант на психотерапия. По същия начин, както говоренето не е особено ефективно и в ежедневието. Чрез него се достига само до повърхностни аспекти на човешкия ум. Психичните структури, където са корените на нашето истинско Аз, откъдето произлизат психичните проблеми и заболявания и откъдето се осъществяват дълбоките промени в нашата личност, не са достъпни чрез разговори. Преживелищните (катарзисните) методи и тези, свързани с работа с тялото, тъй като то задържа всичките ни психични напрежения, отбелязват значително по-висока ефективност, а най-ефективни са техниките, които съчетават двете характеристики.

Психотерапията няма ефект?
Обикновено това убеждение е следствие от нашите "български" нагласи - тъй като психотерапията е "голи приказки" и всеки може да изиграе ролята на психотерапевт, то следва, че цялата работа е една голяма инсинуация.? Ако допуснем за момент, че това е така в България (където, по традиция смятаме, че "всички са маскари"), как така тази дейност се радва на такъв престиж и популярност в световен мащаб?
Отговорът е един - психотерапията действа!
И ако за някой това не е било така, вероятно е защото или не е попадал на достатъчно добър терапевт, с когото да създаде силна връзка и доверие, или не е попадал на подходящия за него метод; или не е имал упорството и търпението да дочака резултатите.

Всичко това обаче може да се промени - нужно е само желание!

Холистично студио Реа

Прочети още


Магазин за книги,
  обучения  и дигитални
  продукти


Therapies

for English speaking people