Новинка

новинка

Online Life Academy (OLA), или Онлайн Академия на Живота, e основана през юли, 2016 г. от психотерапевта Кремена Станилова, с желанието и амбицията този сайт да произвежда висококачествена, проверена, лесно достъпна и разбираема информация за основните житейски умения, които рядко са преподавани в училище.

Прочети още



Мъдринка

'Онова, което лежи зад нас, и онова, което лежи пред нас, е малка част от онова, което е вътре в нас.' Емерсон


'Това, в което вярвам; това, което мисля; това, което чувствам, са съответни и отразяват това, което преживявам. И това единство от вяра, мисъл и чувство съм аз тук и сега.' Дж. Пиеракос

imagetwokk

Храната -тази евтина дрога

imagetwokk

 

За психогенните хранителни разстройства - анорексия, булимия и затлъстяване от преяждане

Живeeм във време, в което изобилието на материални блага ни залива отвсякъде - огъващи се от изобилие на храна рафтове в хипермаркетите, луксозни списания, рекламиращи луксозна козметика - обещания за вечна младост, реклами, внушаващи, че е по-важно да имаш - а не да бъдеш, да изглеждаш - а не да живееш, да мислиш - а не да чувстваш. Съвременният човек е едно объркано същество, една глава, която се надсмива над латиноамериканските сериали, в които всички имат чувства и не се страхуват да проявяват своите емоции. Съвременният мъж иска да прилича на Рамбо, възхищава се на жени като Лара Крофт и се влюбва в жени като Барби. Съвременната жена се разкъсва между желанието да бъде мъж и толкова да не бъде жена. Нагълтала се със феминистки идеи, имитира мъжки роли или се събужда един слънчев ден с решението да изглежда като Барби и започва един  порочен кръг - живот шеметно въртящ се около диетите и сантиметрите. Живот определен само и единствено от Нейно Величество Храната.

Хранителните разстройства са  - анорексия, булимия, хиперфагия или преяждане без прочистващи практики.  Анорексия невроза е съвкупност от симптоми, характеризирани с отказ да поддържаш собствената си телесна маса над или поне равна на минималното нормално  тегло за възрастта и ръста с разстройства във възприятието на тялото-например запазва се усещането, че са дебели въпреки,  че са немощно слаби. Булимия невроза се характеризира с болестен страх от надебеляване, неконтролируем глад и компенсационни поведения като повръщане, употреба на таблетки за отслабване, усилено практикуване на танци или спорт. Счита се че около 50% от анорексичните развиват булимия и терминът булмарексия бива изпозлван за хора с поднормено тегло, които преяждат и се прочистват. Има значителна разлика между булимици и булимици-анорексици. Докато и двете групи споделят изключително внимание и обсесия от размера на теглото, истинските булимици са с нормално и малко наднормено тегло, имат менструация, склонни са и към периоди на нормален прием на храна. Една булимичка не се страхува и не избягва нормалното тегло и вижда по-реално телесното си тегло и форми, което обаче не се наблюдава при анорексичните.

Причините за хранителните разстройства са комплексни и никога дължащи се на един единствен фактор. Някои психоаналитични теории описват определени фактори в отглеждането на момичетата, връзката между  майки и дъщери, което води до потискане на нужди, отхвърляне на чувства (особено на гняв), неприемане на собственото тегло в момент, в който то започва да прилича на това на майката (която се свързва с характерова травма) по време на пубертета. Булимията при мъжете често се асоциира с конфликти свързани със сексуалната идентичност. По-младите мъже, несигурни в собствената си мъжественост, често са вманиачени в придобиването на мускули и ваене на спортни тела. И тук, в основата, отново лежи стремежът да изглеждаш, а не да бъдеш.

Не малко влияние имат и медиите. Хората в западните страни,включително и страните от бившия източен блок, биват заливани от вербални и зрителни послания, прокарващи идеята за перфектност. Едно дете вижда над 30 000 телевизионни реклами всяка година. Също това дете гледа средно по 20 часа телевизия всяка седмица плюс дузина списания, където щастливите и успели хора са актьори, певци, модели, които винаги са млади, слаби с приятен бронзов тен. Според списаниe Health 35% от жените показвани по ТV са с поднормено тегло, докато само около 5% от зрителите са с тегло под нормата. В съпоставка - всички глупави и неуспели герои се представят от стари, грозни и дебели актьори.

Според същото списание Health, само 5% от жените по телевизията са с тегло над нормата, а 25% от зрителките са затлъстели.

Посланията, които изпращат медиите са: “Ти не си приеман такъв какъвто си. Единственият начин, да бъдеш приет, е да си купиш нашият продукт и да се опиташ да изглеждаш като нашия модел, който е 1,80 висок и носи 36 номер дънки (и вероятно е анорексик). Ако не успееш, продължавай да купуваш продукта. Има надежда”.

Подобни многобройни реклами за сваляне на телесно тегло се наблюдават по всички канали на българските телевизии (ефирни и кабелни) от началото на 2005 г. В същото време текат реклами на чипс и шоколад, придружени с множество визуални и слухови ефекти стимулиращи апетита.

Разликата в медийните образи на успели мъже и жени е интересна. Жените са само млади и слаби. Мъжете са по-млади или по-стари, но задължително силни физически и социално успели. За мъжете посланията са че власт, сила и компетентност са ключ към успеха.

Тези разлики се отразяват и в мъжкия и женския подход към промяната и усъвършенстването. Мъжете започват да вдигат тежести и да вземат протеини за натрупване на мускулна маса. Това може да се счита като форма на булимия и анорексия или орторексия (желание за здравословен начин на живот).

Когато една жена желае промяна започва диета, за да стане слаба, и по този начин приета и успешна. Тези медийни стереотипи обясняват защо около 90% от хора страдащи от хранителни разстройства са жени и само 10% са мъже.

През последните години и в България проблемът за хиперконсумативните разстройства заема своето място в женските списания, но в никакъв случай тези статии не са убедителни, тъй като са обградени от реклами с анорексично изглеждащи жени рекламиращи дрехи, козметика, пластични операции. Всички продукти, които внушават индиректно, че да си такъв, какъвто природата те е създала, е неприемливо.

През май 1999г. в сп. Health е публикувано проучване, показващо ефекта на медийните образи върху самооценката на жените и възприемането на собствените им тела.

През 1995г. жителите на о-в Фиджи са считали пълнотата и закръглеността за приемлива. След 1998г. - 38 месеца след построяването на първата телевизионна кула на острова и съответното рекламно нашествие се наблюдава бум на хранителни разстройства сред момичетата от о-в Фиджи.

В друго проучване се сочи, че 50% от жените, които гледат 3 нощи от седмицата телевизия, са склонни да се възприемат като твърде дебели или големи. От друга страна,,хранителните зависимости са традиционно асоциирани с т.нар. Кавказка група (с преобладаващ процент испанци, италианци и евреи,гърци-включително и ние българите), където са преобладаващи културните схващания за изключителната важност на храната.

Проучване сред читателите на популярно модно списание показва висок процент неудовлетворение от формата на тялото сред момичета емигранти в Америка от Кавказката група, така както и сред афроамериканки и такива от азиатски произход.

Направен е изводът, че сблъсъкът между традиционното схващане за храната като символ на здраве и богатство и американските идеали за стройно тяло е онзи културен фактор отключващ хиперконсумативните разстройства. Анорексията се наблюдава в горните социални слоеве, докато случаите на булимия невроза са многобройни сред слоевете с по-нисък социоикономичен статус - там, където семейството се оказва пазител на традиционните културни схващания.

Проучването показва, че в другите страни, където пълнотата се счита за привлекателна и се свързва с просперитет, плодовитост, успех и икономическа сигурност, случаи на хиперконсумативни разстройства почти липсват. Такъв е примерът с мюсюлманските страни, където социалното поведение на жената е ограничено от диктата на мъжа. В Индия, Хонг Конг, в Средновековна Европа идеята за гладуване се е свързвала с религиозното вярване за духовна чистота, а не със съвременната идея за слабост и елегантност.

Но каквото и да е влиянието на културните представи, семейният фактор се счита за ключов за оформянето на характеровата почва, върху която да разцъфтят хранителните разстройства. Впрочем тя е същата и за наркозависимите.

Хората, страдащи от хранителни разстройства, проявяват тенденция към перфекционизъм, високи очаквания и претенции към себе си и околните.Въпреки непрекъснатите си постижения, те се чувстват неадекватни и в известна степен дефектни. Обикновено през техните очи светът е или черен или бял - без нюанси, само добър или само лош, има само успехи или само поражения.

Голяма част от страдащите от булимия и анорексия имат проблем със сексуалността. Друга част са фиксирани в контрола над себе си и другите - винаги печелещи, но усещащи се дълбоко в себе си уплашени и безпомощни.

У голяма част от булимичните и анорексичните липсва чувство на идентичност, опитвайки се да се самоопределят чрез изработване на социално одобрявана фасада.

Те намират следния отговор на екзистенциалния въпрос “Кой съм аз?”, демонстрирайки: “Аз имам перфектно тяло следователно аз съм Аз”. Означаващо: “Чрез перфектното тяло ще получа любов, внимание, успех!” Хората с хранителни зависимости са гневни, но тъй като търсят социално одобрение и се страхуват от критиката, не изразяват своя гняв по здрав начин директно.

Наблюдава се т.нар. садомазохистична верига: натъпквам гнева си с храната, изхвърляйки я – изхвърлям гнева си - при булимичките. Гладувам, наказвайки себе си, но бивайки болна, наказвам и вас - значимите други - за всички незадоволени мои потребности-при анорексичните

Хранителните разстройства водят своето начало далеч в детството-между 6-12 месец. Детето се ражда “табула раза‘т.е.чиста дъска- и единствената му потребност в първите месеци е да се чувства на топло и сигурно до тялото на мама. Бивайки кърмено, то усеща тази топлина и приемане. Съвременната майка, която се разкъсва между майчинството и желанието да се реализира професионално, скоро престава да кърми бебчето и то се сблъсква с първата голяма измама - биберона с млякото. “Детето плаче - дай му да яде!” “Детето плаче - дай му бисквитка!” “Детето иска внимание - купи му шоколад!” Постепенно родителите без да съзнават предлагат храна вместо любов. Храната, която става, най-добрия приятел и враг, когато неистово се нуждаем от любов. Всички родители обичат децата си, но го показват по един материален начин, купувайки бонбони и играчки. А всичко, от което се нуждае едно дете е, когато каже: “Мамо, гуш!” - да усети топлина и сигурност, а не да получи бисквитка.

Бедата е, че обществото ни се прави, че хранителни зависимости няма. Защото една анорексичка, или булимичка, или една затлъстяваща от хиперфагия, не е социална заплаха, така, както е един наркоман. Тези момичета умират тихо без това същото общество да си дава сметка за драмата на техния живот. Живот - диктуван от “най-евтината и социално приемлива дрога - храната”

 

Кремена Станилова,

Публикувано във в-к „Хасковска Марица”, 2007 г.

Холистично студио Реа

Прочети още


Магазин за книги,
  обучения  и дигитални
  продукти


Therapies

for English speaking people