Новинка

новинка

Online Life Academy (OLA), или Онлайн Академия на Живота, e основана през юли, 2016 г. от психотерапевта Кремена Станилова, с желанието и амбицията този сайт да произвежда висококачествена, проверена, лесно достъпна и разбираема информация за основните житейски умения, които рядко са преподавани в училище.

Прочети още



Мъдринка

'Онова, което лежи зад нас, и онова, което лежи пред нас, е малка част от онова, което е вътре в нас.' Емерсон


'Това, в което вярвам; това, което мисля; това, което чувствам, са съответни и отразяват това, което преживявам. И това единство от вяра, мисъл и чувство съм аз тук и сега.' Дж. Пиеракос

imagetwokk

Една изповед за страха от нищото и започването от нулата

imagetwokk

Изповедта на един съвременен човек

Трак-трак-трак! Токчетата ми тракаха по плочките и звукът им вървеше два метра пред мен,съобщавайки на оня,който може да си помисли,че нещо не знам и не мога: ”Мога и магарето си в калта няма да оставя!”.

И както се казва „И най-големите гъбари понякога се тровят с гъби”,та и на мен през последните години ми се наслучиха разни работи. Или май съм си ги наслучила, както по-късно щях да разбера. Та тези случки ме научиха, че не е зле да си оставя някой път магарето в калта. Особено, ако е част от нея, и може да ме завлече надолу в блатото. И да започна на чисто. Да си родя от стария хаос нов ред.

Но...сега е няколко години преди да оставя това магаре в калта. Токчетата продължаваха да тракат. Трак-трак-трак! О-ох, уморена съм. Нооо, после ще почивам. Толкова неща имам на главата си - сметки, фирма, срещи,  раздели. Емоционален батак отвсякъде.

И това паническо, от къде се взе? Според терапевката ми, било ме страх от смъртта, разделите, страх ме било от паузата, почивката. Дрън-дрън! И тя е едно хахо. Седи  на стола срещу мен и изнася речи. Ох, после ще мисля за това. Толкова неща имам да правя. И магарето ми чака от калта.

А май всичко започна след смъртта на дядо.”Няма да се даваш!”, нахъсваше ме той. И това беше мантрата, която всеки път, когато ми замиришеше на провал, си повтарях. Няма да забравя как последната буца пръст тупна върху ковчега в онзи юлски ден преди две години. Тогава въздух не ми стигаше. От жегата ще да беше. Сякаш земята щеше да се разтвори и да ме погълне.

Боже, дядо, колко ми липсваш! Трябва ми някой, който пак да ме нахъсва. Отиде си без да оставяш магарето си в калта. Реши да умре. И умря. За седмица. Не можех да повярвам, че отиде в Нищото. Това беше първата раздяла. Необратима. Неумолима. Но, преглътнах ужаса си, че е бил години болен от рак. И на никой не е казал. Стискал. До последно. Вярвал, че ще се справи.

И аз вярвах, че ще се справя. А сега това паническо. Не вярвам,че нещо ще се получи от тази терапия, но и това да пробвам.А терапевтката все повтаря: ”Цаката не е в правенето, а в трансформирането. И сега можем да се втурнем да правим разни неща по посока справяне,  но правенето не винаги е добър лек за хора, преживели смърт и раздели. Правенето лекува симптомите, но не и причините. Справянето поддържа живота такъв, какъвто го знаем, и често е насочено към действия по намиране на нов партньор, нова дейност, нов проект, които просто да заемат овакантеното място. За някои това може да е решение, но то прилича на превързване на рана, без да сме си направили труда да я дезинфекцираме и почистим.Трансформирането е активен вътрешен процес по преминаване ОТВЪД настоящата опитност и изкачване на ново ниво. Нужно е най-напред изораване на емоционалната ни нива, защото нова реколта едва ли ще покълне на необработена и непочистена нива. А ако случайно покълне, ще бъде хилава и нездрава.”

Дълго и поучително. Как съм го запомнила? Ако е тука, терапевтката ехидно ще вметне: ”Запомнила си го, защото сигурно ти е важно.”  Важно ми е.  И още как. Нали аз съм с паническо, а не тя. А и сега резултатът беше: бивша отличничка в училище, бизнес, който вече не ми носи удоволствие,  нов бизнес, който съм подхванала, зер в празното не мога да стоя, раздяла след раздяла  - с хора, с очаквания, с проекти. Нееее. Ще се справя!  В едно списание четох, че хората, които преживявали смърт и раздяла с близък били два типа: ентусиасти и мислители.

Та, за ентусиастите.

Те кипели в действието. Скачали в новото, нетърпеливи да случат нещата, водени от изначален оптимизъм към света и към себе си. Може би са от тези, на които в ранното детство е казвано: ”На изтекла вода бент не се слага!”. Може би са, ориентирани повече към бъдещето, отколкото към миналото. Ентусиастите изпробвали промени в дома, в тялото, в социалния си живот, ала без да осъзнават, че подобни чисто външни метаморфози може би временно запълват несигурности, запушват устата на страха от самота и изоставяне. Те опитвали едно, второ, трето... Те цъфтели в действието, но ако се случи да останат с празна програма, се усещали тъжни и депресирани. Тяхното предизвикателство било да смесят силните си страни: енергията и смелостта да рискуват - с истинското пътуване навътре в себе си. И да си позволят истинска интроспекция и самоопознаване. Е, да ентусиастка съм сега, но нали и през мислителството минах. Що книги за духовно развитие и самопознание изчетох.

Мислителите били на другия полюс.

За тях било важно да разберат обстоятелствата около миналото, настоящето и бъдещето. Може би в ранното детство постоянно им е внушавано: „Мисли преди да действаш!”. Обикновено те обмисляли дълго поведението си, проверявали надлежно своята и чуждата реалност, но понякога прекалявали с предъвкването на едни и същи неща, водени от неувереност и боязън да не сбъркат пак. Тяхната силна страна била да искат да се саморазберат  -  къде са били, къде са сега и накъде са се запътили. В крайна сметка си зададох въпроса:”Умуването придвижва ли ме напред или ме задържа в една сигурна несигурност?” И пак ентусиазирано скочих в новото правене. И сега ми звучат думите от един сеанс: „А можеш ли да останеш в нулата? В нищото. Да бъдеш тъгата, която си. Да не правиш нищо. Да не мислиш нищо. Да оставиш пространство след края и преди началото.”  Е, как се прави това? Вярно е,че за да превключиш от една предавка на друга, шофирайки, винаги се минава през нулата. Лесно е да се каже за кола, ама за човешки ум, който скача от едно „Ако....то, Обаче, Дали.. или...,  Да...но”  на друго. Не е работа.

Трак-трак-трак! Въздух не ми достига! Имам един час. Да платя сметките. Да се върна в офиса - новата фирма прохожда. Да....да.... толкова много неща .Точно сега не мога да спра.

Сърцето ми ще се пръсне. Боли. От чувства.Тъга. Гняв. Изоставеност. Любов. Омраза.

Ужас! Ще полудея! Не! Ще умра! Пак се почна! Паниката! Не, няма да умра. О, само да издържа! Вие ми се свят! Откакто тръгнах на терапия си дадох сметка, че все бързам. Бързам. Ами ако денят беше 28 часа, сигурно щях да успея.

И пак според терапевтката ми бързала съм, защото ме било страх от смъртта. Пълни глупости! Карам със 150 км .в час. Скачам с бънджи. Ако ме беше страх, щях ли да се заигравам така със смъртта.

Трак-трак-трак! Стегни се! Само още малко! Трак! От къде се взе тази шахта? Ще си счупя тока! Сега ли трябваше да се случи? Безчувственици! Минават и не виждат,че имам нужда от помощ. Ще се оправя сама! По-скоро ще отместя шахтата. Лошо ми е. Не не ми е! Ще потъна вдън земя,но няма да им се моля! И пак паниката! Ще припадна! Ужас, май този път наистина наистина пропадаааам..... Бааам....................!!!

 

Къде съм? Всичко ме боли? Каква е тази скала? Плача ли? Лицето ми е мокро! Нее! Някакво куче стоеше  над мен и ми лижеше лицето. Погледнах надолу - пропаст! И какъв е този хахо пред мен. С клоунски вид! Държеше розичка в ръка и ми се хилеше насреща. Май наистина полудявах.

Исках да стана, но отново се сринах на земята. Чувствах се безпомощна като бебе, изоставено от майка си. Но нещо в мен ме караше да се правя ,че няма такова нещо. Аз съм силна. Поех дъх и изстрелях само:

- Къде съм?

- Вдън земя, нали това си пожела.Хахаааа.

- Кой си ти? Не виждаш ли,че съм паднала? Дай ми ръка, да стана!

- Не съм ти длъжен! Май не ти се отдава да се молиш, а? А и ти отдавна си паднала! Сама преди малко си помисли, че ни с мислене, ни с действие си се оправила. Повика ме и аз съм тук. Аз съм Глупакът и Мъдрецът. Аз съм Началото и Края. Аз съм нулата. Нищото. Яйцето, от което не знаеш какво ще се роди. Онова, от което те е страх. И не можеш да контролираш.

- Ама ти наистина си много странен? Май ме будалкаш! Къде ми е часовника? Трябва да ставам. Имам сто неща за правене.

-Тук няма да ти трябва. Ще пътуваш.Пеш, с ей тази торба. В нея има само толкова колкото ти трябва! Какво е - ще разбереш по-късно. Помни, че имаш интуиция. Слушаш ли я, ще имаш закрила Свише. И това ще ти дава смелост и кураж да скачаш в неизвестното.

- Прав си. Все искам да контролирам. И неизвестното даже.

- Ще се научиш да преживяваш края само като се научиш да скачаш в неизвестното. Да приемаш, че не несигурното създава тревожност, а мислите как да го предвидиш и контролираш. Но пък само то е сигурно. Ще се научиш да преживяваш нищото. По време на това пътуване ще се срещнеш и разделяш с много хора. Ще научиш доброзорно, това което толкова години не си научила доброволно. Ще трябва да спазиш една забрана. Ще мълчиш. Ще гледаш. Ще изпълняваш. Ще чуваш въпроси. Отговорите ще даваш на себе си. Това са твоите отговори. Помни – няма правилни и неправилни отговори. Те са за теб.За това не е нужно да ги произнасяш на глас. Бъди възприемчива.

- Защо е всичко това ?

- „Защо” само усложнява нещата. Преживей какво е и как е да заживееш без страх от неизвестното. Защото само онзи, който се страхува от него, се вкопчва в миналото. Не приема края. Но и така не приема новото начало. Страхува се от голямата смърт. Затова животът го среща с много раздели, за да се научи да пуска старото. Онзи , който се страхува от смъртта, умира като теб от страх всеки ден.Тръгни сега! Ще се срещнем с теб накрая на пътя. И всеки път, когато ти стане страшно, че не знаеш какво следва, аз ще съм до теб и ще ти нашепвам, „Ще го бъде тъй, както аз не знам! Ще го бъде тъй, както аз  не знам! И в това е красотата на Пътя. Извървиш ли го, ще се върнеш отново в живота, който знаеш, но ще го живееш с умението да започваш всеки ден от нулата. Като да се раждаш отново.  Като да не знаеш нищо. Ще разбереш,че няма край, а трансформация на едно нещо в друго.Че ако се разделяш с някого,то връзката не се е разпаднала, а е минала на нов етап. Че ако вървиш с интуицията си, незнаеща нищо. Ще се радваш като дете на всичко. И помни! Имаш всичко, което ти е необходимо. И то е в твоята душа. И в твоето тяло.

 А всичко останало - ще го бъде тъй,  както ти не знаеш.

 

Послепис

От този момент до сега минаха петнадесет години. Петнадесет години. От падането ми в долната земя. Натрупах опит - знание за себе си и света. Кроя и прекроявам всеки ден с моите истини. Сега виждам това пътуване по различен начин от онзи момент. Работя с хора. Предавам моя опит на други. Паднали в кладенеца зорно. Или такива, които искат да изследват падането доброволно.Там, в долната земя. Аз...съм все повече - на земята. Но и...все още падам. На земята. И под нея. Вече без страх. Ставам. Губя се. Лутам се. Намирам се. Проправям за себе си пътеки. Понякога се стъпвам на чужди пътища. Заради срещата. Но пак се връщам към моите. Онези, които аз проправям. И по тях тръгват и други. И те заради срещата. Преди да тръгнат да проправят и те пътеки.

Това пътуване беше само няколко години. Които минаха като ден. Или като нощ. Нощта на моята душа. Преди да разсъмне. И да се събудя. Но това беше Пътят  към горната земя. Или ....Към света на големите. Въпреки,че отдавна бях влязла в него. На години. Очевидно ми трябваше посвещаване.  И това пътуване, макар и за кратко, беше такова. През объркването. Болката. Възторга. Отново през болката. Се изкачих. До горе. И вече знам, че не знам. И моят водач, Глупакът, беше прав: Ще го бъде тъй, както аз не знам. И така до днес.

Кремена Станилова

 

Всяко съвпадение с реални лица и събития е относително.

В тази изповед съм събрала моя човешки опит и този на десетките хора, с които съм работила.

Ако ти си един съвременен човек, който е осъзнал, че върви против Живота, насилвайки тялото и душата си. Ако стресът и бързото живеене са твой спътник. Ако страдаш от тревожност, емоционално изтощение или паническо разстройство, може би ще харесаш Програмата „По-спОко!”. Програма, в която в рамките на 40 дни, ще се научиш да уважаваш ритмите на живота си, ще снижиш тревожността, стреса и паниката.

Програмата съдържа DVD, електронна книга и график за работа с нея.

Поръчай програмата като кликнеш ТУК и попълниш формуляра за поръчка!

http://kremenastanilova.com/shop.html

 

Отзиви за програмата от хора, които са приключили работата си по нея

 

„Приех програмата „По-спОко!” като възможност завинаги да се измъкна от затвора „Тревожност” и да се чувствам свободна. Измъквам програмата като от подаръчна кутийка, в която Кремена е напъхала магичност.

Истинска магия е грамадата  модерно, научно познание за тялото, душата и духа в цялостност и божествена неповторимост да събераш в 10 стъпки, в 10 ключа, за 40 дни. Никак, ама никак не е лесно. Добре, че на записът те води приятелски топъл и уверено-категоричен Кремено-глас.

Много красиво и трудно е, когато като цунами те отнасят многогодишни проблеми и тогава спираш, за да ги уважиш „талазите им с талази.” И най-прекрасното е, когато пак се върнеш! Направо е успех! И се качваш на ново ниво.

Кремена, респектирана съм от многогодишните ти усилия, време, труд и  изключителни умения това сложно, многоакпектно познание да го синтезираш в толкова ясни, конкретни стъпала  за човеците-нас по пътя ни към себе си. Благодаря за грижата и професионализма!

Дано всеки, докоснал се или докопал се до програмата наистина да се усети добре и гордо да заяви, че е цялостен. Какво повече, Боже! Амин!”

Калина Петрова, логопед, гр. Димитровград

“Информацията от програмата е представена на много лесно достъпен език без излишна научна терминология. Основните теми са структурирани ясно и потребителят успява да разбере най-същественото и да го използва по най-добрия начин за целите си. Практическите медитации и техники за релаксация са изключително полезни за самостоятелна работа. Освен това имат и организационна роля- следвайки стъпките от приложения график, аз отделях определено време всеки ден изцяло за мен, независимо от страничните ми ангажименти. Пътувайки през времето и програмата, тя стана неразделна част от ежедневието ми, но най-важното е, че тя действа. Резултатите не винаги са бързи, но за сметка на това са трайни- изгражда се нов и различен модел на мислене, търсене на въпроси и намиране на отговори, както и възможност за релаксация в домашни условия.
Музикалният фон към практическите задачи носи настроение на спокойствие и удовлетвореност, което допълва цялостния ефект от програмата.
Електронната книга също има отредено свое място- създава нови навици на осъзнатост на проблемите и дава ключовете към тяхното решение.
Бих препоръчала на всеки да се възползва от това изживяване, работейки с програмата, за да усети сам резултатите и да подобри живота си както във физически аспект, така и в духовно отношение.
Като обобщение за съдържанието на програмата и ползите от прилагането й, бих искала да завърша със следния цитат от Конфуций: "Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир, заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш, а щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш."

Милена Грозева, филолог, гр. Нантъкет, САЩ

"Моята нужда беше точно от това, което си направила в диска. Обаче, на мен темпото ми беше малко бавно. И си го направих за по-бързо време. Даже имах съпротиви да го изпълнявам в 40 дни и затова си позабавих започването. Имам предвид -Частите "Напрежение и релаксация" и "2-10" стъпки ги изгледах в един ден. Давам си сметка, обаче, че на мен тези неща са ми говорени години в рамките на терапията с теб и ги практикувам повече от 5 години. Имаше моменти, в които самото повторно гледане на диска, дори и без да практикувам в момента медитация или релаксация, ме връщаше "тук и сега", когато отлитна и си връщах спкойния дух. С една дума-много полезно ми е. Но, аз си избирам кое, кога и как. Ти някъде беше казала, че темпото си го определяме ние и аз всъщност това съм и направила. Понякога сутрин медитация, вечер релаксация. Понякога само релаксация..., каквото усетя, че имам нужда."

Биляна Бахчеджиева, филолог, гр. Хасково

Живеех с висока скорост, докато един ден не дойде симптомът. Трябваше ми време и много търсене, да си призная, че имам проблем. Попаднах на информация за Програмата във Фейсбук през март тази година. Закупих я, въпреки цялото ми недоверие. И понеже съм си дисциплиниран., спазвах всичко в графика. Резултатът е невероятен. Възвърнах си спокойствието, мога да спя, ям и усещам храната, забавлявам се отново. Намерих удоволствието от  простите неща. Страхът, че нещо ще се случи,  се появява, но се научих да го управлявам. Все повече животът ми носи удоволствие непознато до този момент. Програмата е направена на човешки език и в много прости стъпки те води към здравето. Успех на всички!

И. Благоев, финансист, гр. София

Холистично студио Реа

Прочети още


Магазин за книги,
  обучения  и дигитални
  продукти


Therapies

for English speaking people