Новинка

новинка

Online Life Academy (OLA), или Онлайн Академия на Живота, e основана през юли, 2016 г. от психотерапевта Кремена Станилова, с желанието и амбицията този сайт да произвежда висококачествена, проверена, лесно достъпна и разбираема информация за основните житейски умения, които рядко са преподавани в училище.

Прочети още



Мъдринка

'Онова, което лежи зад нас, и онова, което лежи пред нас, е малка част от онова, което е вътре в нас.' Емерсон


„Ти си се провалял много пъти, макар и да не помниш това. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави? Първият път, когато удари топката, не улучи, нали? Не се тревожи за неуспеха! Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”

imagetwokk

ВДЪХНОВЕНИЯ: Дълга приказка за властта

imagetwokk

В началото била първата жива клетка. После…. Ами, после се появили животните. Живеели си те в хармония с природните повели. Животните и природата били едно. Рояли се животните с годините. И едно от тях се отделило. И от четири крака се изправило на два. Така се появил първия човек. Учените днес го наричат Хомо Еректус, т.е. Изправения човек.

Продължил  Изправеният човек да живее според природните принципи, в група. В нея нямало нито горе, нито долу. Мъжът бил мъж. Жената била жена. И никой не бил повече или по-малко от другия. Цел и смисъл на живота било удоволствието. Тук и сега. „После” било непознато. Ползвал човека благата природни и не познавал презастраховането за после. Власт му трябвало толкова, колкото да задоволи нуждите си на момента. Първо се възползвал по-силният и после се оттеглял и оставял и другите да вземат толкова, колкото им трябва за тук и сега. И всички живеели хармонично, според природния принцип на властта.

Научил се Изправеният човек да мисли и да говори. Станал Хомо Сапиенс, т.е. Мислещ човек. И … ужасен осъзнал, че там, после предстои неговия край. Появил се страхът от смъртта. И вече не можел да живее спокойно. Трябвало му нещо, което да успокоява мислите му тук и сега. Защото те започнали да блуждаят в преди и в после. И никога не били тук и сега. Бил много тревожен.

Но някой трябвало да посредничи между небето и земята. И така няколко по-бързо мислещи хора разбрали, че могат да властват много по-дълго. И да имат постоянен достъп до благата даряващи удоволствие. Появили се шаманите.

 И това било началото на властовата невроза. Мислещият човек искал да властва завинаги. И да има повече отколкото му трябва тук и сега. Затова шаманите измислили табутата. Табутата били първите забрани. И колкото по-голяма ставала общността, толкова по-жестоки ставали законите. Те забранявали удоволствието тук и сега и обещавали удоволствия след смъртта. И колкото по-неудовлетворен бил мислещия човек, толкова по-нетърпим бил към другите.

Минало време. Хомо Сапиенс ставал все по-мислещ, и все по-малко усещащ, и все по-малко живеещ. Появил се Хомо Сапиенс Сапиенс, т.е. два пъти по-мислещ.

Мъжът се възприемал за силен, жената за слаба. Вече имало горе, имало и долу. Имало и после. Два пъти по-мислещият човек мислел за преди и после. И започнал да отлага живота си за някога. Но не му минавало през ума, че, ако не си твори хубаво настояще, няма как да има и хубаво минало. Общуването му с другите ставало все по-трудно. Страхът от смъртта станал страх от живота. Слабите се страхували от силните, а силните се страхували да не загубят властта си. Властовата невроза пораствала. Бременеела и раждала: агресивност, импулсивност, подозрителност, обидчивост, отмъстителност, ревност, капризи, инат, озлобление,  тормоз над по-слабите, страст да се подчиняват другите. Два пъти по-мислещият човек разбрал, че в големите общности власт се придобива вече не само със сила, а с други средства: лични постижения, авторитет, богатство, информация, подкрепа, ... И парадоксално разбрал, че власт се добива не само отгоре, но и отдолу. Появила се лицемерната услужливост и сервилната изпълнителност. Тези горе се стремели да останат по-дълго горе, а тези долу слушкали и изпълнявали. Но мразели тези, които са горе. И зачакали момента „да им копнат гроба”. Така се зародили интригите. Започнали малките войни между мъже и жени; между родове, между кланове; между религии; между държави ... .

И макар да измислял все повече неща, които да правят живота му лесен –телефони, коли, самолети, компютри, хомо сапиенс сапиенс ставал все по-нещастен и все по-неудовлетворен.

Тази приказка може да продължи до безкрай, та за да има някакъв край, ще ви разкажа една приказка за Хомо Сапиенс Сапиенс от една малка държавица на кръстопът в началото на 21 век. В дългия ход на историята  и в тази малка държавица имало всичко. И революции, и войни, и свади, докато един ден не им пропищяло да бъдат нещастни, та се събрали да умуват защо в държавата им нищо не цъфти и върже, защо все нещо предвиждат, умуват и все нещо не става тъй че да са спокойни и щастливи. Та решили да питат един мъдрец. Има ли колай за това тяхно теглило.

Но внимавай, читателю! Това се случва само в приказките. В реалния живот всички от рода сапиенс сапиенс се мислят сами за мъдреци. И никого не питат. Не питат, за да не би да им се разбие илюзията за собствената непогрешимост.

 Но в тази приказка тези от малката държавица се усъмнили в собствената си правота и отишли при един мъдрец. И го запитали. “Защо страдаме и нямаме мир и покой. ”Погладил той брадата си и казал: “Ще ви разкажа  една притча: Вървели двама монаси по своето свето пътешествие. На брега на една река стояла една лека жена и не можела да премине през реката. Помолила за помощ светите хора, по-старият я качил на гърба си и я пренесъл. По-младият се развикал, Как можа, та тя е една лека жена. По-старият мълчал и нищо не отговарял. След половин ден мърморене от страна на младия, старят рекъл Аз я свалих от раменете си преди един ден, а ти все още я носиш,.”

Та, рекъл мъдрецът: „Докато умовете ви носят миналите неща, които не могат да се променят, докато се тревожите за бъдещите неща, с които само Господ разполага, докато робувате на това, кое е правилно и и кое не от вашата камбанария, вашият ум няма да царува, а ще робува. Хайде идете си със здраве!" 

                        Бележки от разказвача:

            Тази дълга приказка за властта е за всички онези, които четейки я, са казали: „Това не се отнася за мен.”

            Аз все още се уча да намирам себе си и в неприятните истини.

            А ти, читателю?

Кремена Станилова,

публикувано 2009 г.

Холистично студио Реа

Прочети още


Магазин за книги,
  обучения  и дигитални
  продукти


Therapies

for English speaking people