Новинка

новинка

Online Life Academy (OLA), или Онлайн Академия на Живота, e основана през юли, 2016 г. от психотерапевта Кремена Станилова, с желанието и амбицията този сайт да произвежда висококачествена, проверена, лесно достъпна и разбираема информация за основните житейски умения, които рядко са преподавани в училище.

Прочети още



Мъдринка

'Онова, което лежи зад нас, и онова, което лежи пред нас, е малка част от онова, което е вътре в нас.' Емерсон


„Ти си се провалял много пъти, макар и да не помниш това. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави? Първият път, когато удари топката, не улучи, нали? Не се тревожи за неуспеха! Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”

imagetwokk

ВДЪХНОВЕНИЯ: За границите на доброто и злото

imagetwokk

 

В детството ми дядо, мир на праха му, често ме сгълчаваше, когато прекаля в нещо, с думите: „Пуснали котката под одъра, а тя се качила на одъра.” С това той ме учеше да зачитам чуждите граници, да не злоупотребявам с нечие доверие. Дали ми беше приятно, ооо, не, дори се цупех, но дълбоко в себе си разбирах, че е прав. Добро ли беше това за мен, въпреки, че не ми отърваше? Със сигурност е било. Днес знам, че може да зачиташ чужди граници, само ако отстояваш собствените. Може да помислиш как ще се отрази на другия нещо, което ти е щукнало като прищявка на егото, преди да си го направил и наранил човешката душа. Защото човешката душа е чуплива, като чаша, която хвърлиш на пода. Може да я лепиш, но никога няма да е цяла.

Та този текст се роди от всекидневните ми сблъсъци на всяко кликване в нета с фразата „На злото отвърни с добро.” Въпросът е какво е  добро и какво е зло?

Тук нямам амбицията да изчерпя темата. Опазил ме Бог, ако си го помисля, защото човечеството се вълнува  от този въпрос откакто свят светува.  По скоро искам да споделя опит, гледна точка, усещане за ГРАНИЦИТЕ, в които се разгръща злото и доброто, кой както го разбира. От малки ни учат да сме добри, и така надрусани с идеята за това в един момент се оказваме „добри и депресирани”, „добри и измъчени”, „добри и гладни”, но въпреки че в душите ни е счупено, отвръщаме на злото с удобното за всички добро. Удобно за другите, но удобно ли е за нас? 

За мен, идеята за подаване на другата буза, колкото и възвишена да изглежда, е неприложима и меко казано, невъзпитателна и ощетяваща и двете страни. Да си спомним какво Христос прави с търговците в храма, макар и да постулира тази идея. Далеч съм от мисълта , ако някой хвърля боклук в двора ми, аз да изхвърля моя в неговия. Но да отида да го възнаградя с ябълки от градината ми, както е в една приказка, може да постигне моментно удовлетворение, че съм се преживяла като по-добра, а другият е можел да се осъзнае какво е натворил, я камилата, я камиларя. Важен е въпросът: Какво е посланието, което ти давам? Дали не е "ти може да правиш каквото си искаш, но винаги ще получаваш ябълки"?

Какво е доброто, което ти правя? Какво е доброто, което си правя?

Ако те поканя  в къщата си и ти дам ключа, защото ти имам доверие, а ти изнесеш най-ценните ми неща, трябва ли да оставя ключалката същата, трябва ли да се усмихвам и да продължавам да те каня на трапезата си, за да отвърна на злото с добро?

Ако дете се тръшка в магазина и иска поредната близалка, а майка му, въпреки нежеланието си, искайки да е добра, му купува близалката, какво послание му изпраща? Как то ще разбере, че не винаги ще получава, или че не всички са му длъжни, или не винаги този начин е най-добрият да си поиска?

Или ако аз ти давам грижа, любов, внимание, а ти копаеш гроб зад гърба ми и аз науча, трябва ли да продължа да ти давам, докато някой ден изям лопатата? Какво е доброто, което си правя, а какво е доброто, което

ти правя? Не ставам ли съучастник на едно зло? Не създавам ли чудовища, хвъркайки в небесата, желаейки с моето вдъхновение и ентусиазъм да те възпитам в добро.

А дали с тази си претенция, че не отвръщам със същото зло, не храня егото си, което иска да ме преживее като по-добра и по-възвишена от теб?

За мен добро е да сложа граници на нещо, което преживявам като зло, накърняващо, унижаващо, ограбващо  мен. Границите са начин да отхвърля, да не те допусна отново, да заявя какво е недопустимо, дори и да направя огледално поведение на твоето, ако не проумяваш предишните ми цивилизовани начини. И да съм готова да чуя, че съм лоша, жестока или неразбираща. Защото, когато сме потърпевши на същото поведение, което ежедневно лекомислено правим, за да изманипулираме и да установим властта си над някой, трудно горазпознаваме като наше и нерядко проектираме себе си "Ти си лош, защото не ме разбираш!".

Границите са адекватен отговор от вътрешния ми център, и за мен е работещ начин. Макар и другият да се сърди, дълбоко в себе си ние знаем какво е добро или зло и на коя страна сме избрали да играем, въпреки че не винаги сме готови да го изречем на глас и да кажем „съжалявам.” Тук не включвам социопатийни случаи, когато може и да няма вчустване в другия. Те са обект на съответните институции - здравни и правни.

Не приемам идеята за реактивно поведение. То подклажда войни, които няма да стихнат. Реакция е да те обиждам, да ти правя мръсно, да хвърлям боклук зад оградата ти. Но това не слага граници. Това подклажда злото.

Но в същото време не приемам и да продължавам да правя добро на някой, който е недоброжелателен и злотворителен към мен – не правя добро на мен, а творя чудовище от теб.

Границите са да изгониш котката извън стаята, ако се качва на одъра и не стои там, където е допусната. Аз съм „за” огледалното поведение, което може да води до осъзнатост, или пък да не води. Някой път не се случва това в този живот. Но в друг - със сигурност ще се случи.

Но това е един добър начин да нулираш ситуацията без да излизаш от центъра си, без да се идентифицираш с идеята за зло и добро, а само създавайки пространство, другият да разбере с тялото си през преживяване последствията за човека и за себе си от собственото си действие или бездействие. А дали умът ще го признае, зависи от себеуважението, което имаме. Защото когато се уважаваш, не допускаш неуважаващи дела към другите.

Правейки зло на другия, то като бумеранг се връща като карма или божествена справедливост към нас. Но да направиш нещо, което очертава граници и отхвърля поведение, макар и неприятно за отсрещния, е добро в дългосрочен план и за двете страни. Поставянето на граници е упражняване на личната ни воля.

Божествената справедливост е отвъд човешките понятия за зло и добро, но тя изисква да координираме личната си воля с божествената.

А Бог, или Вселената, или Природата, кой както го разбира, винаги е справедлив. И понякога трещи и гърми. Но винаги е за добро.

Кремена

Ако статията те е докоснала, моля сподели я на стената си във Фейсбук!

 

Умението да си отстояваме границите е един от ключовете за по-щастлив живот.

Кои са другите ключове може да разбереш в електронната книга

"10 ключа за по-спокоен и по-щастлив живот".

Книгата, макар и да може да бъде използвана самостоятелно,  

е част от един по-голям проект:

 

Програмата "По-спOко!".

Програмата включва и DVD, което също може да бъде ползвано самостоятелно.

То съдържа стъпки за преодоляване на тревожността и отпускане на контрола чрез практически идеи и медитации и релаксации.

Когато поръчаш диска и книгата заедно, получаваш цена с ОТСТЪПКА,

както и БЕЗПЛАТЕН  40-дневен график за работа с диска и книгата,

за по-бързо и резултатно възвръщане на личната сила, оставайки спокоен,

въпреки обстоятелствата и предизвикателствата.

Поръчай книгата, диска или цялата програма ТУК:

Холистично студио Реа

Прочети още


Магазин за книги,
  обучения  и дигитални
  продукти


Therapies

for English speaking people