Новинка

новинка

Online Life Academy (OLA), или Онлайн Академия на Живота, e основана през юли, 2016 г. от психотерапевта Кремена Станилова, с желанието и амбицията този сайт да произвежда висококачествена, проверена, лесно достъпна и разбираема информация за основните житейски умения, които рядко са преподавани в училище.

Прочети още



Мъдринка

'Онова, което лежи зад нас, и онова, което лежи пред нас, е малка част от онова, което е вътре в нас.' Емерсон


„Ти си се провалял много пъти, макар и да не помниш това. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави? Първият път, когато удари топката, не улучи, нали? Не се тревожи за неуспеха! Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”

imagetwokk

ВДЪХНОВЕНИЯ: Равновесието - умение да движиш свободно между противоположностите

imagetwokk

Да мислиш, че единствено  външната действителност трябва да се промени, за да ти стане удобна, е егоцентрично-нахално. Да мислиш, чe външната действителност автоматично  ще се промени с твоята промяна, е егоцентрично-наивно.

Начините, по които едно живо същество общува с външния свят са два – адаптация и асимилация.

И хората не правим изключение.

Адаптация и асимилация.

Що ще рече това?

Ако не можем да променим нещо, се адаптираме, т.е. се приспособяваме, на всички нива към него и приемаме водещата  му роля.

И следваме.

Ако не приемаме нещо, то асимилацията е следващата стъпка. Разрушаваме старото, за да градим отговорно новото. Разрушението – разбирано като промяна на старото. Не само на думи, но и на дело.  Като приемаме, че може и да не успеем. И отговаряме за последиците, нямайки претенции към света да ни оправя кашата, която може да сме сътворили. Докато не си я изсърбаме.

Напоследък придобилата популярност философия на смирението, или приспособлението,

е колкото добра, толкова и болна.

Добра е на лично ниво, за да сме в мир със себе си. Но вредна, ако нямаме съзнанието, че не сме мушкато в саксия. Ако осъзнаването ни спира само до нашата саксия, то постоянното адаптиране може да подсилва нещо, което в общочовешки план е болно и вредящо.

Да не забравяме, че философията на смирението е популярна в страни, като Индия, с милиaрдно население. И ако тези милиaрди хора, възприемат философията на асимилацията или на промяната, то биха разрушили съществуващото обществено-политическо статукво. 

Представете си какво би се случило.

И на кого е изгодно това.

Друг е въпросът, че много избирателно вземаме опита на Изтока като виждаме само позитивно-приемащото. Но да си вярно информиран, означава да си трудно манипулиран. През вековете Индия е създала над 10 000 храма, посветени на над 10 000 смирени и позитивни божества. Но знаем ли и казва ли ни някой, че Индия е създала над 10 000 тайни общества, учения и кървави секти, сред които са последователите на богинята Кали туги- удушвачи, които  са върлували из субконтинета години наред, докато британските колонизатори не са се справили с тях по същия кървав и асимилативен начин.

За християнската форма на криворазбрано смирение „Търпи и ще си спасиш душата” тук няма да говоря. Ясно е, че никой спасен не се е върнал от там, за да разкаже.

Важно е какво е тук, докато сме живи. Какви избори правим и какви цени плащаме за тях.

Запитайте се защо философията на смирението набира  популярност в крайно бедни страни от бившия соц лагер, където ръководната сила на Партията отстъпи пред ръководната сила на Гуруто - духовен или политически.

И ако, ние българите, изповядваме единствено философията на смирението, което , обаче, се разбира не като мир със себе си, а като примирение, т.е. „принуждавам се да съм в мир.” А на обикновен български се съдържа в постояннно повтаряната мантра от много българи, „Ама какво да направя!?”,  инак казано, „ Нищо не мога да направя.”

А тя ражда блатото, което ни засмуква: духовно, социално, политическо, дълбинно-личностово.

Психологията и философията на асимилацията или на промяната на външното,  без да е предхождана от промяна на вътрешното, води до анархия и раждане на още по-уродливи, спрямо разрушената, форми.

Да се смириш с онова, което не е във властта ти, е мъдро. Но да тръгнеш да променяш онова, което е във властта ти – съзнанието си, навиците си, градинката пред блока, пререждането на опашките, социалните и политически неуредици..... на дело е кураж.

Да почерпим от опита на Запада – след Френското Просвещение идва време на Френската Буржоазна революция,  и отам излизането на т.нар. Тъмни векове на съзнанието и обществото. А от Изтока – да приемем ситуацията преди да решим дали да я променяме или да останем в нея.

Та, след вътрешната осъзнатост, следва да се променя и света навън.

Инак защо сме живяли! И какво като сме осъзнали!

Ако себепознанието е само и единствено да се похвалим в някоя социална мрежа, че сме по- и най- от друг, какво от това?

И за какво е това?

И ако не променяме, а чакаме нещо да се промени отвън, да слезе  „Богът от машината”, да разреши нелепите развития в личния и обществения ни живот, то няма да живеем в нещо, по-различно от древногръцка трагедия.

Справка от Уикипедия

 Deus ex machina на латински език означава „бог от машината“ и е калка от гръцкото „απ? μηχαν?ς θε?ς“, (произнасяно „апо механес теос“). Произлиза от древногръцкия и римския театър, когато някой бог или повече богове били спускани с помощта на кран (механе) на сцената, за да сложат край на безизходна ситуация. И така, „бог идва от машината“. Чрез deus ex machina античните автори остават верни на митовете, които лежат в основата на техните произведения, и в които боговете играят ключова роля. Този похват отразява вярата в предопределението на съдбата, което може да бъде изпълнено по най-необикновен начин.

Значението на фразата deus ex machina впоследствие е разширено и може да се отнася до всяка развръзка на история, която не се получава вследствие на вътрешната логика на самата история и е толкова невероятна, че затруднява подтискането на съмнението и вероятно помага на автора да завърши историята така, както желае.

Правилното произношение на фразата е дéус екс мáхина.

Гръцкият трагик Еврипид е бил известен с използването на този сюжетен инструмент.

·   Електра” от Еврипид.

·      „Медея” от Еврипид. След убийствата, извършени от Медея в стремежа и? да нарани мъжа си Язон, за да избяга от него, тя отлита с колесница при Зевс, взимайки и труповете на убитите от самата нея деца.

·       Тартюф“ от Молиер. Ролята на бога се играе от краля. Решението му да арестува Тартюф, а не обвинения несправедливо Оргон не следва логично от действието на пиесата.

·       Аз, роботът“ от Айзък Азимов. Използва се при описанието на взаимоотношенията между хората и роботите.

·       Кладенецът и махалото от  Едгар Аънл По. Когато неназованият разказвач е бутнат в бездънния кладенец, той се протяга и хваща ръката на генерала, който ръководи френската армия, за да плени крепостта, където е затворен разказвачът.

И ако се хванете да казвате,”Хайде, дано сега стане по-добре”, или „Може да се случи нещо по-така.” Със сигурност чакате някой Бог от машина да разреши проблема.

Какъвто и да е той.

А в умението да избираме кога да се приспособяваме, т.е. да се адаптираме, или да разрушаваме старото, т.е. да асимилираме, стои така жадуваният еквилибриум, баланс или равновесие, както искате го наречете.

Та балансът в този живот не е нещо непроменяемо, а именно способност да избираме.

И свободно да се движим между взаимоизключващи се противоположности, каквито са адаптацията и асимилацията.

Ако искаме, животът ни може да протече и като в гръцка трагедия - Богът от машина идва и разрешава неразрешимото, оправя кашите, които сме сътворили, но 90% от персонажите вече са мъртви или опустошени.  

В останалите случаи, всичко е свободна воля.

И отговорност.

И живот.

 

Кремена Станилова

2016 г.

 

Ако тази статия ти е харесала, сподели я с приятелите си.

А ако искаш да получаваш безплатни статии и материали, се абонирай като кликнеш ТУК:

Холистично студио Реа

Прочети още


Магазин за книги,
  обучения  и дигитални
  продукти


Therapies

for English speaking people